Дизайн на вила в Средиземноморски стил, който те пренася в отминалите времена на Древен Рим и същевременно стои свеж и модерен
Този проект е вдъхновен от грандиозната древноримска вила (villa rustica) и музей „Борг“ в Саарланд, Германия. Руините на римската селска къща са открити в края на 19 век извън село Борг в община Перл, Германия, в близост до мястото, където река Саар се влива в Мозел. Вилата се е състояла от три крила, покриващи площ от повече от 7,5 хектара. Проектът ѝ за реконструкция и реставрация е завършен през 2008 г. Днес, Античният комплекс е популярен с това, че представлява много достоверна версия на автентичните древноримски селски вили от II-ри и III-ти век.
По този повод е редно да спомена, че древноримската архитектура се е основавала на три основни принципа firmitas, utilitas и venustas („стабилност/устойчивост“, „полезност/функционалност“ и „красота“). Създателят на тази идея е бил римският архитект и военен инженер Витрувий, живял през 1 век пр. Хр. Витрувий е известен със своята многотомна работа, озаглавена De architectura или Десетте книги за архитектурата, която е единственото оцеляло до днес произведение по темата, датиращо от Класическата античност. De architectura има голямо влияние сред художници, мислители и архитекти от Ранния Ренесанс насетне, сред които Леон Батиста Алберти, Леонардо да Винчи и Микеланджело.
Докато проучвах и размишлявах над темата на проекта, постепенно стигнах до заключението, че Средиземноморският интериорен стил ще подхожда най-много на една съвременна малка селска вила в стил „Древен Рим“. Характерни черти на този стил интериорен дизайн са: т.нар. отворен план; големите прозорци; високите тавани, облицовани с дървени греди; тухлените стени или стените измазани с мазилка; плочките с шарки на цветя, в стил Терацо мозайка или мраморните плочки; интериорните бои в жълти, оранжеви, червени, сини, синьо-зелени и бежови тонове и пр. Най-съществената особеност при интериорния дизайн в Средиземноморски стил е балансът между интериора и екстериора или как се вписва природата в дизайна на дома.

За платно избрах вила в един от няколкото типични архитектурни стилове, характерни за селските къщи от втората половина на XX век у нас. Общата чиста жилищна площ на вилата, включително с верандата, е почти 170 кв. метра.
Стените и таванът на цялата вила, с изключение на банята, изпълних във венецианска мазилка с матиращ ефект. Корените на тази техника на измазване в действителност водят началото си от Древен Рим. Избрах венецианската мазилка поради няколко причини. Първо, тя е интересна и красива и създава ефект на старинност, а не на остарялост. Второ, какъв по-добър начин да внесеш природата във вътрешния интериор на дома си, от това да използваш естествени материали. Оригиналната рецепта на венецианската мазилка включва смесване на варова основа с мраморно брашно и впоследствие полиране с восък. Така напълно натуралният ѝ състав запазва качеството на въздуха в помещението, предпазва от бактерии и плесени и е стъпка към по-зелен и екологичен дом. Допълнително, изключително дълготрайна е – веднъж изсъхнала, тя придобива здравината и устойчивостта на камък, а и запазва своето отлично състояние за доста продължително време. Така използвайки ванецианската мазилка за основа на интериорния дизайн, се спазват и трите архитектурни принципа на Витрувий – устойчивост, функционалност и красова.
Всички прозорци и двете врати към верандата във всекидневната стая изпълних в стил „френски“ прозорци. Преди време бях чела някъде, че френските прозорци са френски само по име, а в действителност водят началото си също от Древен Рим.


Основният цвят в палитрата, която избрах, е дафиново зеленото. Автентичният лавров венец, символ на триумф в Древен Рим, се прави от клони и листа на дафиновото дърво, вид вечнозелен храст. Подобен цвят интериорни бои са „Jojoba“ на Бер и „Ferndale Green“ на Бенджамин Мур. Таванът във всички помещения, освен в банята, боядисах в много тъмен нюанс на зеленото като „Lunar Basalt“ на Бер или „Kitty Gray“ на Бенджамин Мур. Допълних палитрата с мебели и текстил в бежови и телесни тонове, и тъмномаслиново зелен цвят, а за акцентен тон използвах жълто в цвят златна жътва. За външните стени и колоните използвах нюанс на охрата като „Kalahari Sunset“ на Бер или „Baked Clay“ на Бенджамин Мур.
Входното антре
Антрето на вилата е прекрасно като размер помощение, което предостави възможност за обзавеждане с няколко на брой мебели за съхранение, обемни осветителни тела и декоративни вази, без това да прави входното пространство да се чувства задушаващо и клаустрофобично.
Подът на антрето и всекидневната стая покрих с мраморни плочки в бял и черен цвят. Вместо традиционните такива ромбоидни черно-бели плочки, избрах те да бъдат с по-модерен и разчупен мотив. Според мен, този вид подово покритие винаги внася „УАУ“ фактора в интериорния дизайн на дома. Мисля, че комбинацията, която се получи между мраморните плочки, венецианската мазилка и цветовата палитра, придаде интригуващо, леко шик и същевременно много комфортно усещате на дома.
Проектът не би бил наистина в стил „Древен Рим“, ако мозайката не присъства като елемент в интериора на дома, затова избрах тя да бъде представена в стенното изкуство. Нещо, което наистина ме заинтригува в предварителното ми проучване, бе фактът, че образа на Горгона Медуза почти винаги е присъствал във входното помещение на един древноримски дом. Горгонейонът е бил важен защитен символ срещу зложелатели в Древен Рим. Вместо него обаче, използвах репродукция на паважна мозайка от II в., изобразяваща бог Бакхус от Вила Дженацано в Рим.


Кухнята и всекидневната стая
Дневната стая е с т.нар. отворена пространствена концепция или в едно помещение са събрани кухня, трапезария и хол. Обикновено, за да поместим в едно помещение кухня с кухненски остров, трапезария и всекидневна и всяко едно пространство да се чувства просторно и да функционира добре само по себе си, са необходими минимум 35 квадратни метра чиста жилищна площ. В конкретния случай помещението е над 43 кв. м., което позволи да разположа в кухнята и кухненски остров, който обърнах с лице към външната веранда на вилата.

Използвах много сухи цветя в декора на цялото жилище. Популярно през викторианските времена, декорирането със сухи цветя се завърна отново на мода през последните години като начин за свързване с природата и представлява страхотна алтернатива на свежите цветя. А и сухите цветя носят радост на интериора месец след месец, без да се налага постоянно да се опресняват, което ги прави много по-устойчив начин за декориране с цветя.


В хола избрах да поставя електрическа камина между прозорците, а за да я състаря поставих дървена греда над полицата на камината.


В кухнята комбинирах кухненски шкафове до тавана и отворени стъклени лавици с позлатени метални елементи. С лавиците и мивката в рустик стил придадох по-селски вид на кухнята. За кухненския плот използвах изчистен бял гранит. Взех решение да не включвам бар столове в дизайна. Така единственото място за хранене остава трапезарията, което означава, че семейството ще се събира по-често заедно, което е и основната цел на една ваканционна вила на село.


Спалнята
В спалнята на родителите исках да създам усещане за лятна бурна нощ вътре в помещението. За да го постигна използах метода на наслояване на различни текстури в цветовата палитра на дизайна. Вмъкнах и текстил с характерни мотиви за Древен Рим. Нощните шкафчека имитират прозорците над тях, за да не прекъсват линията на погледа от пода до тавана. Така мястото изглежда по-просторно, въпреки многото тъмни цветове в декора.



Детската стая
В детската стая обособих няколко зони – за спане, за съхранение на дрехи и багаж, за учене и за игра. Отново исках да създам усещане, че децата се намират навън сред гората и нейната зеленина, ето защо една от стените декорирах с тапет с горски мотиви.



Банята


Външната фасада
Въшната фасада на къщата е много сходна с декора на фасадата на древноримската вила и музей „Борг“ в Саарланд, Германия.


По мое мнение една вила рустика трябва задължително да има голяма веранда с колони. Колоните са архитектурния елемент, който най-много се асоциира със стабилност, устойчивост, и дори вечност. А и не бил дизайна в стил „Древен Рим“ без масивни бели колони.


Крайният резултат е един чудесен дизайн, който е едновременно свеж и модерен, но и те пренася назад в отминалите времена на славен Древен Рим.