Цветен, модерен и тактилен интериорен дизайн в индустриален стил, който демонстрира как да открием комфорт в неочакваните комбинации
Стилът на индустриалния дизайн на дома включва отворени пространства и открити архитектурни елементи като тръби, тухли и бетон в комбинация с минималистична философия на дизайна. Това го прави до известна степен студен и много мъжествен интериорен стил. Нещо, на което аз лично не съм особено голям любител. И все пак намирам историята на индустриалния дизайн – да възкресиш грозни и порутени фабрики от индустриалната революция в красиви и уютни домове, които да се превърнат в център за вдъхновение на модерно изкуство и артистичност, за изключително невероятна и интригуваща. Ето защо, по случай наближаващите Великденски празници, реших този проект да е в индустриален интериорен стил.
Макар иновациите в съвременната архитектура и интериорен дизайн да предоставят възможност на собствениците на жилища да внесат индустриалния интериорен дизайн във всяко жилищно пространство, по мое мнение има един задължителен елемент от архитектурата на дома, без който той не би бил мислим, а именно високите и обемни прозорци в помещенията. Допълнително, ако ще обзавеждаме дом в индустриален интериорен стил, в който растат деца, експерти препоръчват той да бъде комбиниран с модерен от средата на века стил или рустикален стил, за да смекчим суровостта му и да придадем повече уют на жилището си.
За платно избрах тристаен апартамент с обща чиста жилищна площ малко над 80 кв. метра.
Подът на цялото жилище, включително и в двете бани, покрих с плочки с Терацо мозайка в цвят „Лунно зелено“. Стените на помещенията, с изключение на акцентните стени в спалните стаи, облицовах в циментфазерни плоскости. Таванът на апартамента, включително и на двете бани, също покрих в циментно талашитени плоскости, но боядисани в бежов цвят. За дървените части, мебелите и вратите използвах бук и макоре.
Кухнята и всекидневната стая
Дневната стая е достатъчно голяма, за да бъдат безпроблемно обособени три зони в помещението – кухня, трапезария и хол. Тъй като внесох много цвят в стаята, се заиграх с диагоналите в нея, за да създам негласна комуникация между мебелите и да успокоя визуално помещението. Така например красивите мраморни кухненски рафтове кореспондират с настолната масичка до дивана; скулптурния полюлей над трапезната маса комуникира с подовата лампа до прозорците; трапезната маса с медно покритие е диагонално разположена срещу дървеното кресло от макоре; стенната етажерка до телевизора имитира ъгловия диван, а черната ТВ стена с метално покритие се отразява във високите до тавана прозорци.
Спалнята
Цветовата палитра в спалнята на родителите е много земна, като основно преобладаващи са въгленово черното, тревисто зеленото и керемидено червеното. Неочаквано се получи много чувствен дизайн, което смятам е напълно подобаващо, а защо не и препоръчително за този вид помещения.
Реших да пренеса създалата се атмосфера от спалнята на родителите и в тяхната баня като облицовах частично стените ѝ в много дръзки, гланцирани, въгленово черни плочки, които комбинирах с матови теракотени плочки в керемидено червен цвят. Таванът на помещението също боядисах във въгленово черно.
Детската стая
Детската стая всъщност проектирах за млад мъж в юношеска възраст. Цветовата палитра е същата като тази в спалнята на родителите освен акцентната стена, която оставих на груба мазилка и оцветих в тъмно зеления цвят интериорна боя „Waller Green“ на Бенджамин Мур.
Гардеробът окачих на стената, като го повдигнах до тавана на височина от около 50 см. от пода и вмъкнах черен метален рафт под него, който би бил много подходящ, а и удобен, за съхранение и „изложение“ на спортни обувки, маратонки, фитнес уреди и др.
Използвах стенното изкуство и металните черни щори като възможност да внеса допълнителен интерес и жизненост в стаята и да ѝ придам повече характер. Над бюрото окачих репродукция на картината „Жената Зебра“ на Сергей Беляев.
В дизайна на банята до стаята отново комбинирах гланцирани и матови плочки в различен цвят и форма. Според експерти в интериорния дизайн, наслояването на различни текстури позволява на едно пространство да оживее и дава на зрителя едно истинско тактилно изживяване с много точки на интерес.
Като финал мога да кажа, че останах много очарована от крайния резултат. Не очаквах да се получи толкова вълнуващ, светски и същевременно уютен дом насред толкова първични и груби елементи като цимента, тухлата и стъклото. А може би не трябва да съм изненадана, тъй като красотата и силата на индустриалния интериорен стил се крие всъщност в изкуството да комбинираш противоположности.
Домотерапия 